Градът е в очакване на един от последните концерти на Скорпиънс изобщо. Така поне те казват, макар че го казват от години.
Хм. Старички са вече, знам. Обаче в гимназията много им се радвах, защото баладите им предизвикваха особени страсти по купоните ни. Пък и за немска група са си направо супер. ;)
14 ч. Прибирам се от работа. В главата ми се прокрадва идеята, че концертът е на открито и че просто трябва да отида да ги чуя. Поне отдалече. Чувам, че сцената се вижда извън огражденията. Страхотно. Звъня на Никола. Той ми се смее, но се съгласява да отидем. Щял ме вземе след тренировка. Радвам се. :)
15.30 ч. Започва да вали. Небето се излива, пада градушка. По улицата пред къщата тичат хора с контрабаси. Търсят подслон, за да се скрият от безпощадния порой. Май концерта няма да го бъде...
17 ч. Все още вали. Чета с интерес "Елементарни частици" на Мишел Уелбек и чакам дъжда да спре.
19 ч. Минути преди началото на концерта дъждът най-сетне спира. Надеждата ми се прокрадва отново.
20 ч. Говоря с М. по скайп. Обсъждаме за пореден (и може би - последен) път оцветяването на Паметника на Съветската армия и се борим с различните ни възгледи по въпроса. Той го иска цветен, аз пък - не. Е, в крайна сметка се разбираме да не налагаме своята гледна точка, ако другия отказва да я приеме. Спорът се оказва интересен и ползотворен, май успява да поразчупи мисленето ми. :)
20:30 ч. Звъня пак на Никола, който не е на тренировка, но все пак идва да ме вземе. Тръгваме. Небето е мрачно, но слънцето смело се прокрадва между оранжевите облаци. Красиво е.
21 ч. Паркираме в близост до сцената, така че да имаме възможно най-хубавия изглед към нея. Никола вади одеало и сядаме на покрива на колата. Скорпиънс ни посрещат с много китари, звукът е доста ясен въпреки разстоянието. Изваждам бинокъл. Никола успява да го нагласи, за да виждаме сцената и екраните. Страхотно. Чувам първите звуци на Wind of Сhange и Клаус Майне, който разказва за падането на Берлинската стена. Обаждам се по телефона на М., за да споделя момента с него. Радваме се заедно на песента.
22:20 ч. Концерът приключва без бис. Май се дължи на скучната немска публика. Хората около нас са по будни от тези пред сцената - какво друго да се очаква ;) Тръгваме си, Никола обърква пътя и влизаме в паркинга за феновете на концерта, вместо да излезем на шосето. Смеем се и аз му обещавам, че ще споделя за случката тук. След около 20 минути успяваме да се измъкнем. Купуваме си пица и безалкохолна бира, защото "след 22 ч. в Баден-Вюртемберг не се продава алкохол". Въвеждането на този пореден закон явно ме е подминало. ;)
Следващата идея е да погледаме Елтън Джон на 01.юли. Който иска да дойде - нека пише!
No comments:
Post a Comment