Деветнадесети декември. :)

Ще запомня 19. декември 2010 с

шоколадова бисквитена торта с 24 запалени свещички,

кратко пътуване с влак - точно колкото да не ни омръзне,

много сняг накуп,

дишане на "йонизиран шварцвалдски въздух",

шум от висоок немски водопад, даже най-високият,

интернационален бой със снежни топки, в който възрастта ни драстично спадна на около... десет :)

Правене на снежна човечка, за да си има компания един самотен снежен човек,
 

кметство с 24 осветени прозореца във формата на най-големия Adventskalender на света,
 

друго кратко пътуване en train, озвучено от въпроси на начинаещ френски,

събуден синузит... (подсмрък)

и

безброй целувки за и от любиМ човек. {}.

Tok Tok Tok. Talking about a Day Tripper.

Къщата на Хензел и Гретел

Отново заедно, този път в Страс(т)бург. От известно време с него на шега (или пък съвсем сериозно) добавяме "т" между буквите, защото този град ни донесе най-различни страсти. Ще ми се да споделя за тази, която открихме в деня на Третия Адвент в старата част на града.

На не повече от пет минути път от катедралата се натъкнахме на Къщата на Хензел и Гретел. Сапунените мехури, които летяха из въздуха на Rue du Chaudron, веднага привлякоха вниманието ни към с(т)илно украсената витрина.
 

 

Когато попаднахме сред красивите парцалени кукли, дървените играчки и ръчноизработените украшения, ни сполетя истинска детска радост. Още с влизането си в магазинчето усетихме елзаския домашен уют, който сякаш беше останал съхранен в това малко помещение в продължение на поне два века.

Качихме се по стара вита стълба на втория етаж. Там ни посрещна усмихнат фрацузин на средна възраст, който пускаше коледна музика и си свирукаше, докато обслужваше клиентите. По едно време специално дойде да предупреди децата, събрали се около къщата за кукли (в това число и нас), да "пипат само с очетата си".

На излизане разбрахме колко всъщност ни е стоплила приказната атмосфера. Вече почти не усещахме студа, но все пак се отправихме към щандовете за греяно вино с карамфил и канела. :)
 

"Един европейски гражданин на света"

Преди няколко дни, точно на 8. декември, по инициатива на Семинара по Славистика, във Фрайбург беше открита паметна плоча на проф. Иван Шишманов. Събитието е наистина ценно и вдъхновяващо. За първи път в Германия се поставя паметна плоча с името на бележит българин и е вълнуващо, когато това се случва именно в града, в който си избрал да следваш.

За това, че проф. Иван Шишманов е бил преподавател в Универитета във Фрайбург, научих миналата година, отново на 8. декемри, когато хазаинът ми ме поздрави за празника със статия от местния Badische Zeitung, озаглавена "Ein europäischer Weltbürger". Според вестника именно проф. Шишманов е донесъл славянската култура във Фрайбург, а тогавашният директор на университетската библиотека още в онези дни е предсказал откриването на паметна плоча в негова чест.
В последствие присъствах на лекция на доц. д-р Румяна Конева, лектор по български език, литература и култура в Семинара по Славистика на университета. В архивите на университетската библиотека тя случайно открива, че проф. Шишманов е наречен "представител на немско-българските взаимоотношения и баща на всички културни институции в България." И има защо. Докато е министър на просветата (1903-1907 г.), образованието, културата и изкуствата са поставени на пиедестал. На 8. декември 1903г. Висшето училище е наречено Университет (днешният СУ) и от този ден започва честването на студентския празник.

Проф. Шишманов заслужава уважение заради напредничавото си мисленe. Той е бил убеден, че мостът на разбирането между различните европейски народи се изгражда чрез обща европейска култура - твърдение, което е революционно за времето си, но съвсем актуално днес. Ето защо в смисъла на европейското единение ние, българските студенти във Фрайбург, с помощта на университета, вече трета година официално отбелязваме 8. декември с идеята да го превърнем в традиция и Празник на фрайбургските студенти.

А ето и материала на предаването "Панорама". Благодарим на г-н Бойко Василев, че спази обещанието си към "Грифон" и българските студенти във Фрайбург! :)

Още за книжовния подвиг на проф. Иван Шишманов - тук.

French Tunes

Преди няколко дни влязох в един от любимите ми магазини за идеи. Както обикновено музиката, която ме привлече още на входа, беше специално подбрана в поредната сполучлива компилация. Още след първата песен реших, че просто няма начин да не си го купя :) Сетих се за поне трима мои любими хора, които биха го оценили, колкото и аз. Те вече се насладиха на френските звуци в съвременни аранжименти и съм убедена, че този един час спокойствие им е харесал.

Ето и обложката:

Мисля да послушаме отново довечера.
(Нали ще купиш вино? :) )

Музейна неделя в Базел

Базел е известен като културната столица на Швейцария и се намира само на около час път от Фрайбург. Всичко, което ти трябва, e международен паспорт, целодневен билет за влака и приятна компания от четирима души, с които да споделиш билета и интересите си. А, да - без сандвичи и джобни за билети също не може, защото като всеки Швейцарски град и Базел не пропуска да демострира значимостта си чрез високите цени на транспорта и услугите.

Хубавото обаче е, че всяка първа неделя от месеца повечето от музеите в града предлагат безплатен вход за всички, които са били послушни и искат да се наградят. Зимата е особено предразполагаща към обиколки на музеите, защото през по-топлите и слънчеви сезони съвсем не ти е до музеи. Тогава Рейн те кани на брега си под сенките на кестените и ти си принуден да приемеш... :)

Преди два дни успяхме да видим първите два музея - Fondation Beyeler и Spielzeugmuseum. Признавам, че отидохме заради оригиналите на Климт, събрани в изложбата Vienna1900. От тях останахме доволни. За картините на Шийле не мога да кажа същото... Най-вероятно защото ми липсва усет към стила му ;)

Съвсем различна беше атмосферата в музея на играчките. За миг се пренасяш в 18. век и постепенно стигаш до периода на Втората световна война. Разбираш с какво са се успокоявали и забавлявали децата и родителите в миналото. Стилът на играчките ти разкрива модата в облеклото, в обзавеждането на дома, както и промяната на ролите в семейството и ценностите през годините. Много искам да заведа племенницата си там и доколкото зависи от мен си го обещавам :)

Успях да направя само няколко полусполучливи снимки с телефона си, но горещо препоръчвам музея на малки и пораснали ценители на предшествениците на легото, оловните войници, дървените пумпали и антикварните къщи за кукли:

Времето не ни стигна за останалите 30 музея, но при желание... :) Всички предложения са добре дошли!

Време.

4. декември 2010. Навън грее слънце, а небето е като най-синьото вълшебство. Хората в свободния град са твърде заети с пазаруване на коледни подаръци. Опитват се типично по немски да използват оптимално деня, да извлекат положителна емоция от всяка минута и час. Някои търсят усмивки из украсените в зелено и златно улици, други в чашите греяно вино с карамфил и канела, а трети - сред редовете на книга. И между тях.

Днес се навършват 31 години от смъртта на Петя Дубарова. Припомням си с усмивка стиховете и с които неведнъж ми е помагала да разбера миналото и да усетя значението на времето.
Ето и любимият ми неин превод:

Текат минути, часове и дни
в безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
ти блъскаш своите мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
когато по пътеки осветени,
от блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
ще спреш за миг внезапно покосен
от мисъл: Младостта е изживяна,
и как ли ще признаеш ужасен
пред себе си, че тя е пропиляна.
И истински все още неживял,
денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
и нищо ново няма да намериш,
защото си съвсем обикновен човек
на средна възраст. Много скоро
е може би и онзи страшен ден,
когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
сте търсиш, но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш!

Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
а имах толкоз много да ви кажа.

/"Време", Пинк Флойд/

Заснежен подарък от Шлосберг

Точно преди месец, на рождения ми ден, хълмът пред прозореца ми подари тази гледка:

Днес пък е рожденият ден на най-прекрасната майка на света :) 
Ето и подаръка за нея:

Обичам те, мамо! Честит Рожден Ден :) 
Надявам се заедно да видим хълма пролетен.
Пожелавам ти топъл и усмихнат празник!

Добротата на Марк Нопфлър

днес ми беше много студено
предполагам, че заради това влакът реши да закъснее с 30 минути, а следващият пътуваше по-бавно, за да мога отново да се стопля
думите по френски ми се струваха скучни
но все пак успяха да ме върнат за мъничко в един малко по-топъл сезон

пролет е
разхождаме се из Париж
говорим си за китарите
гледаме ги през витрините
чуваме ги
слушаме ги
с любопитство, трепет и усмивка
той ме учи да различавам Гибсън от Фендър
"Пол харесва Гибсън, Гилмор харесва Фендър, Марк...."
аз опитвам да запомня
после разбира се ги обърквам

днес се поправих и попрочетох това-онова...
готова съм за следващо препитване :)

а сега, точно преди да заспя
реших да послушам резонаторното Добро на Марк Нопфлър
нищо, че на цвят е дяволски черна - наистина е добра
по нея има нарисувани море с лунна пътека, звезди и палми
вече усещам хармонията на струните

стоплих се
надявам се и ти :)