хм, беше крайно време да напиша първия ми пролетен постинг :)
дори и на мен ми се струва закъснял,
особено като погледна през прозореца на квартирата ми
към любимия хълм
и видя цъфналите в розово и бяло кестени -
тази година подраниха много,
повикаха и люляците със себе си,
сякаш за да внесат цвят и аромат в изпълненото ми
с притеснения, напрежение и обида ежедневие
през последния месец ми се струваше,
че нямам причина или нужда да пиша тук,
но сега чувствам точно обратното,
особено когато ми се случва да остана почти сама с проблемите си
и да си дам сметка колко са малко в действителност хората,
с които мога и искам да споделя не само тъгата, но и радостите си -
благодарна съм на тези от вас, които вече са се научили да гледат на дадено събитие от различен ъгъл и то не само когато не ви засяга лично ;)
понякога животът може да ти поднесе изключително големи неприятности,
които в първия момент ти носят най-вече болка и разочарование;
в последствие обаче усещаш лекота
сякаш години наред си носил товар върху гърба си без да знаеш в каква посока вървиш
и изведнъж ти се дава възможността да се изправиш, да вдигнеш глава и да се огледаш
за пътеката, осеяна с твоите мечти и цветове
"непосилната лекота на битието" на Кундера
е книгата, която чета в момента;
първото, което ми хрумна, прочитайки заглавието, беше,
че живот без трудности не е за пожелаване,
защото се застояваш твърде дълго на едно място
и изгубваш представа за реалността и за динамиката на живота
но и другата крайност е трудна за преживяване и осмисляне -
да вложиш безсънни дни и нощи,
а после месеци и години
в името на някаква кауза
и да не получиш нужното признание,
за да можеш продължиш напред
но чие е това признание?
дали си струва да се ръководиш от норми,
които не отговарят на светогледа ти?
дали има смисъл самоусещането ти да зависи от нечии чужди оценки?
ако отговорът е "не",
то тогава нямаш нужда от ничие признание,
а е важно да откриеш СВОЕТО лично призвание
на базата на опита, натрупан до момента -
дори и да се налага да започнеш отначало;
тогава твоето поведение ще се превърне в пример за други хора,
и ТИ ще създадеш нови норми
когато избираш да се занимаваш с нещо,
трябва да го правиш за себе си и заради себе си
и то не защото това е просто "добре" за бъдещето ти,
а защото последствията от този избор
ще трбва да бъдат извор на енергия и вдъхновение
за цял живот;
трябва да вървиш по пътя си
с дълбоко убеждение и силна вяра
не само в бъдещето, но и в настоящето;
важно е да бъдеш пластичен, приспособим,
но е задължително да следваш правила,
в които намираш смисъл, с които си съгласен,
за да съумееш да живееш в хармония със себе си
