Деветнадесети декември. :)

Ще запомня 19. декември 2010 с

шоколадова бисквитена торта с 24 запалени свещички,

кратко пътуване с влак - точно колкото да не ни омръзне,

много сняг накуп,

дишане на "йонизиран шварцвалдски въздух",

шум от висоок немски водопад, даже най-високият,

интернационален бой със снежни топки, в който възрастта ни драстично спадна на около... десет :)

Правене на снежна човечка, за да си има компания един самотен снежен човек,
 

кметство с 24 осветени прозореца във формата на най-големия Adventskalender на света,
 

друго кратко пътуване en train, озвучено от въпроси на начинаещ френски,

събуден синузит... (подсмрък)

и

безброй целувки за и от любиМ човек. {}.

Tok Tok Tok. Talking about a Day Tripper.

Къщата на Хензел и Гретел

Отново заедно, този път в Страс(т)бург. От известно време с него на шега (или пък съвсем сериозно) добавяме "т" между буквите, защото този град ни донесе най-различни страсти. Ще ми се да споделя за тази, която открихме в деня на Третия Адвент в старата част на града.

На не повече от пет минути път от катедралата се натъкнахме на Къщата на Хензел и Гретел. Сапунените мехури, които летяха из въздуха на Rue du Chaudron, веднага привлякоха вниманието ни към с(т)илно украсената витрина.
 

 

Когато попаднахме сред красивите парцалени кукли, дървените играчки и ръчноизработените украшения, ни сполетя истинска детска радост. Още с влизането си в магазинчето усетихме елзаския домашен уют, който сякаш беше останал съхранен в това малко помещение в продължение на поне два века.

Качихме се по стара вита стълба на втория етаж. Там ни посрещна усмихнат фрацузин на средна възраст, който пускаше коледна музика и си свирукаше, докато обслужваше клиентите. По едно време специално дойде да предупреди децата, събрали се около къщата за кукли (в това число и нас), да "пипат само с очетата си".

На излизане разбрахме колко всъщност ни е стоплила приказната атмосфера. Вече почти не усещахме студа, но все пак се отправихме към щандовете за греяно вино с карамфил и канела. :)
 

"Един европейски гражданин на света"

Преди няколко дни, точно на 8. декември, по инициатива на Семинара по Славистика, във Фрайбург беше открита паметна плоча на проф. Иван Шишманов. Събитието е наистина ценно и вдъхновяващо. За първи път в Германия се поставя паметна плоча с името на бележит българин и е вълнуващо, когато това се случва именно в града, в който си избрал да следваш.

За това, че проф. Иван Шишманов е бил преподавател в Универитета във Фрайбург, научих миналата година, отново на 8. декемри, когато хазаинът ми ме поздрави за празника със статия от местния Badische Zeitung, озаглавена "Ein europäischer Weltbürger". Според вестника именно проф. Шишманов е донесъл славянската култура във Фрайбург, а тогавашният директор на университетската библиотека още в онези дни е предсказал откриването на паметна плоча в негова чест.
В последствие присъствах на лекция на доц. д-р Румяна Конева, лектор по български език, литература и култура в Семинара по Славистика на университета. В архивите на университетската библиотека тя случайно открива, че проф. Шишманов е наречен "представител на немско-българските взаимоотношения и баща на всички културни институции в България." И има защо. Докато е министър на просветата (1903-1907 г.), образованието, културата и изкуствата са поставени на пиедестал. На 8. декември 1903г. Висшето училище е наречено Университет (днешният СУ) и от този ден започва честването на студентския празник.

Проф. Шишманов заслужава уважение заради напредничавото си мисленe. Той е бил убеден, че мостът на разбирането между различните европейски народи се изгражда чрез обща европейска култура - твърдение, което е революционно за времето си, но съвсем актуално днес. Ето защо в смисъла на европейското единение ние, българските студенти във Фрайбург, с помощта на университета, вече трета година официално отбелязваме 8. декември с идеята да го превърнем в традиция и Празник на фрайбургските студенти.

А ето и материала на предаването "Панорама". Благодарим на г-н Бойко Василев, че спази обещанието си към "Грифон" и българските студенти във Фрайбург! :)

Още за книжовния подвиг на проф. Иван Шишманов - тук.

French Tunes

Преди няколко дни влязох в един от любимите ми магазини за идеи. Както обикновено музиката, която ме привлече още на входа, беше специално подбрана в поредната сполучлива компилация. Още след първата песен реших, че просто няма начин да не си го купя :) Сетих се за поне трима мои любими хора, които биха го оценили, колкото и аз. Те вече се насладиха на френските звуци в съвременни аранжименти и съм убедена, че този един час спокойствие им е харесал.

Ето и обложката:

Мисля да послушаме отново довечера.
(Нали ще купиш вино? :) )

Музейна неделя в Базел

Базел е известен като културната столица на Швейцария и се намира само на около час път от Фрайбург. Всичко, което ти трябва, e международен паспорт, целодневен билет за влака и приятна компания от четирима души, с които да споделиш билета и интересите си. А, да - без сандвичи и джобни за билети също не може, защото като всеки Швейцарски град и Базел не пропуска да демострира значимостта си чрез високите цени на транспорта и услугите.

Хубавото обаче е, че всяка първа неделя от месеца повечето от музеите в града предлагат безплатен вход за всички, които са били послушни и искат да се наградят. Зимата е особено предразполагаща към обиколки на музеите, защото през по-топлите и слънчеви сезони съвсем не ти е до музеи. Тогава Рейн те кани на брега си под сенките на кестените и ти си принуден да приемеш... :)

Преди два дни успяхме да видим първите два музея - Fondation Beyeler и Spielzeugmuseum. Признавам, че отидохме заради оригиналите на Климт, събрани в изложбата Vienna1900. От тях останахме доволни. За картините на Шийле не мога да кажа същото... Най-вероятно защото ми липсва усет към стила му ;)

Съвсем различна беше атмосферата в музея на играчките. За миг се пренасяш в 18. век и постепенно стигаш до периода на Втората световна война. Разбираш с какво са се успокоявали и забавлявали децата и родителите в миналото. Стилът на играчките ти разкрива модата в облеклото, в обзавеждането на дома, както и промяната на ролите в семейството и ценностите през годините. Много искам да заведа племенницата си там и доколкото зависи от мен си го обещавам :)

Успях да направя само няколко полусполучливи снимки с телефона си, но горещо препоръчвам музея на малки и пораснали ценители на предшествениците на легото, оловните войници, дървените пумпали и антикварните къщи за кукли:

Времето не ни стигна за останалите 30 музея, но при желание... :) Всички предложения са добре дошли!

Време.

4. декември 2010. Навън грее слънце, а небето е като най-синьото вълшебство. Хората в свободния град са твърде заети с пазаруване на коледни подаръци. Опитват се типично по немски да използват оптимално деня, да извлекат положителна емоция от всяка минута и час. Някои търсят усмивки из украсените в зелено и златно улици, други в чашите греяно вино с карамфил и канела, а трети - сред редовете на книга. И между тях.

Днес се навършват 31 години от смъртта на Петя Дубарова. Припомням си с усмивка стиховете и с които неведнъж ми е помагала да разбера миналото и да усетя значението на времето.
Ето и любимият ми неин превод:

Текат минути, часове и дни
в безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
ти блъскаш своите мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
когато по пътеки осветени,
от блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
ще спреш за миг внезапно покосен
от мисъл: Младостта е изживяна,
и как ли ще признаеш ужасен
пред себе си, че тя е пропиляна.
И истински все още неживял,
денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
и нищо ново няма да намериш,
защото си съвсем обикновен човек
на средна възраст. Много скоро
е може би и онзи страшен ден,
когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
сте търсиш, но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш!

Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
а имах толкоз много да ви кажа.

/"Време", Пинк Флойд/

Заснежен подарък от Шлосберг

Точно преди месец, на рождения ми ден, хълмът пред прозореца ми подари тази гледка:

Днес пък е рожденият ден на най-прекрасната майка на света :) 
Ето и подаръка за нея:

Обичам те, мамо! Честит Рожден Ден :) 
Надявам се заедно да видим хълма пролетен.
Пожелавам ти топъл и усмихнат празник!

Добротата на Марк Нопфлър

днес ми беше много студено
предполагам, че заради това влакът реши да закъснее с 30 минути, а следващият пътуваше по-бавно, за да мога отново да се стопля
думите по френски ми се струваха скучни
но все пак успяха да ме върнат за мъничко в един малко по-топъл сезон

пролет е
разхождаме се из Париж
говорим си за китарите
гледаме ги през витрините
чуваме ги
слушаме ги
с любопитство, трепет и усмивка
той ме учи да различавам Гибсън от Фендър
"Пол харесва Гибсън, Гилмор харесва Фендър, Марк...."
аз опитвам да запомня
после разбира се ги обърквам

днес се поправих и попрочетох това-онова...
готова съм за следващо препитване :)

а сега, точно преди да заспя
реших да послушам резонаторното Добро на Марк Нопфлър
нищо, че на цвят е дяволски черна - наистина е добра
по нея има нарисувани море с лунна пътека, звезди и палми
вече усещам хармонията на струните

стоплих се
надявам се и ти :)

Мърландия (част първа)

или иначе казано - местата, на които обичаМ:

- полянката на брега на Рейн в Страсбург, където си говорим за книги, музика, филми; той извършва подвиг с мляко ;)
- залата за музика, където двамата с Петер свирят Бийтълс, а аз тихо (и фалшиво) им пригласям
- Оранжри през април, където магнолиите най-сетне са цъфнали, а ние лежим под сянката им и гоним лошото настроение на неделята:

- градинката с най-старото дърво в Париж - акация, посадена през 1602 г.
- вторият етаж на книжарницата "Шекспир & Ко" в Париж, където някой свири на пиано, а ние избираме детска книжка за племенницата ми Яна
- метрото на Париж, докато пътуваме към спирка Сталинград, а той ме изпитва по история за битката (било е една много студена зима, мнооого студена...)
- уличките с магазини за китари в 9-и район
- Монмартр и площадът пред Сакре Кьор, под дъжда, но нека бъде без чадър... ;)
- Зенит в Париж, докато Кренбърийс пеят "Мечти"

 - Къщата на пеперудите на остров Майнау през лятото, когато пеперудите са особено пъстри, а орхидеите - най-многобройни:

- стаята ми във Фрайбург, където четем заедно "Златният храм" и влизаме в ролите на Тери и Тревит
- кулата на Шлосберг във Фрайбург, докато някъде в далечината тече футболен мач от Световното и целият град е затаил дъх ;)




   
 - брегът на Рона в Лион - аз в черно, той в бяло - където два лебеда се приближават към нас:

- амфитеатърът на Лион, където едно птиче надпява първите звуци на пианото на Кийт Джарет

- кафенето в Лион, в което си надписваме картички един на друг, а френският Майкъл Кейн ни вдъхновява с greensleeves на aкустична китара:


- Старият град на Созопол по време на Аполония: Синьото на плажа, откъдето с капучино посрещаме изгрева веднага щом пристигнем; кривите улички; скалите срещу о-в Св. Иван; Художествената галерия; Мишел; сергиите за книги и ръчноизработени бижута; стълбите между къщите, където сутрин преди плаж хапваме закуски, а вечер - палачинки със сладко от зелени смокини;
- плажът на Каваците и капанчето с вкусна домашна кухня... домашната бисквитена торта отново е неповторима :)


- Докторската градина в София късно вечер след среща с приятели
- пейката в Борисовата градина, където хапваме баничка с боза, а отсреща ни наблюдава една гладна катерица
- заведението с вкусни супи на ул. Шишман, на което случайно се натъкваме в особено гладен момент и си поръчваме крем супа от карфиол и синьо сирене... ммм... :)
- 703, където вероятно сме щели да се срещнем преди време

- паркът на Малката Франция в Страсбург, където си говорим следобедно, слушаме китари, майка кърми бебе, а туристите от кафенето отсреща хранят патици със зелени глави; по някаква случайност кепенците на прозорците са боядисани в същото зелено... а ние обичаме зеленото
- стаята му в Страсбург, в която ме посреща със свежа песен след дълга седмица в библиотеката
- Артишо в четвъртък вечер, където слушаме джаз, пием вино, а после си взимаме чашите с нас, защото вкъщи нямаме чаши, но имаме още вино...
- книжарниците, от които си купуваме любимите ни квадратни картички

- Шлосберг, докато с Марго крачим по килим от златна есен, а слънцето ни гъделичка по носовете; учим я на български, а тя помни твърде бързо и избирателно ;)

 
 - влакът към Берлин, в който времето отлита незабележимо, докато планираме и мечтаем...

(следва продължение)

Geri's Game

 
Всяка есен, когато мина през парка и видя хора да играят шах, се сещам за една късометражна анимация на Ян Пинкава (виновникът за сценария на "Рататуй"). Подари ми я Косьо преди да замина насам и много му благодаря, защото тези 4 минутки продължават да ме докосват при всяко следващо гледане. Но понеже вече съм на път да изпратя есента (или поне онази, пъстрата, която само допреди дни ни постилаше килими за разходка), ще побързам да му се насладя отново, споделяйки го тук:

Подаръци

Ето ме днес съвършено разлистена, както би казала Петя Дубарова.
Имах чудесен рожден ден с много приятни изненади от любимите ми хора и места.
Ето някои от тях:

Есенният букет на Ани, Сиси и Максим. Снимка на поредния им успешен кулинарен опит - този път във вид на вкусно тирамису, по обясними причини липсва. Ммм... :))

Картичката от Мърландия в цветовете на настроенията ми, носеща най-стоплящото пожелание на света

Талисманът. Той ме пази, да знаете ;)

Брошка-цвете от Марго

Пъстрият поздрав от Шлосберг, скрит зад пердетата на прозореца

 

Благодаря на всички, които се сетиха за мен и ми подариха усмивки и вдъхновение. Прегръщам ви!

СтрасТбургска есен

Parc de la Citadelle et  Le Jardin botanique. Разходка в пъстър предпразничен следобед.

Грозните патета

Спокойствие

  

М(алко поза)

ЗаМислена

Шепа есен

Скривалището за целувки

Хелоуийнско вдъхновение

 Тикви

 

Пазителят на къщата

Градинският ент

Френска любов

За увяхващата реалност

Не мога да не напиша как се почувствах, след като прочетох тази новина.

22-годишната жена от Флорида е искала да "полее" виртуалната си градинката с цветя, за да не увяхват. Сега ще трябва да "откъсне" същите тези цветя и да ги "занесе" на погребението на своето дете. Жалко, но няма да може - цветята не съществуват, не и в реалността на малкото човече. Има ги само в нейния свят, в който мълчаливи жадни лалета са изместили плачещите гладни новородени.

Всеки ден се случват безумни инциденти, но в случая особено ме разтърсиха реакциите на някои хора по медиите. Прочетох десетки коментари, защитаващи игрите в социалната мрежа и отдаващи вината единствено на болестното състояние или пък на следродилната депресия на жената. За себе си определям случката като висша форма на безотговорност и започвам да изпитвам все повече ненавист към точно този вид виртуално общуване. Хората започват да го използват не с цел да са възможно най-реално свързани помежду си (в случаите, когато са далече един от друг), а с идеята да са максимално извън действителността, в която може да им се наложи да се срещнат очи в очи с предизвикателствата на живота, който са избрали.

Тъжно е. Тъжен беше и фактът, че под статията в български новинарски сайт снощи 83 души бяха натиснали бутона "Харесва ми." В първия момент ми се стори глупаво и безкрайно противоречиво - защото определено бих предпочела опцията "Не ми харесва". В следващата секудна вече ми изглеждаше грозно и безкрайно бездушно. Настръхнах. Описанието на бутона - "Харесай това преди всички твои приятели", е този, който аз няма да натисна. Въпреки че имам регистрация във въпросната социална мрежа, не смятам да бъда нито първата, нито последната, която ще демонстрира информираността си, излизайки до такава степен от реалността. 

П. П. Впрочем, след коментара на някакъв буден човек, кръстил се Фейкбук, в сайта вече не се вижда броят на хората, харесали статията. Явно у журналиста, коригирал "грешката" си, се е появило чувството за срам и такт. По-добре късно, отколкото никога.

В тайната градина на Збигнев Прайснер

... с пожелание за приказни сънища :)

Есента на Роб Гонсалвес

Роб Гонсалвес (Rob Gonsalves) е канадски художник, роден в Торонто през 1959 г. в семейство на румънски цигани - емигранти. Есента, погледната през неговите очи, е особено сюрреалистична, магическа и живописна:

Tree House In Autumn

Fall Colour Flies

Autumn Architecture

Autumn Cycling

On the Upswing

А ето и спечелилата престижна награда на канадското правителство детска книжка с негови илюстрации. Мисля да си я потърся.

П.П. Благодаря ти за поредната доза Вдъхновение. )