Saturday, February 26, 2011

Rhapsody in Blue

събота следобед
отново на вълна "Гершуин"
а ето и видео от концерта "Два свята в две рапсодии..."
- зала България, Fortissimo Fest 2010

Симфоничен оркестър на БНР
диригент: Максим Ешкенази
пиано: Ендрю Армстронг



специален поздрав за майка ми и благодаря за хубавото преживяване в края на миналото лято :)

Thursday, February 24, 2011

World Builder


by Bruce Branit

24.11.2.1 :)

Thursday, February 17, 2011

Днес

на фона на непрогледната мъгла
имах дълбокосмислен разговор с Никола
за начина на общуване между половете
и за значението на смеха

и двамата бяхме на мнение,
че жената по природа е по-способна да чете езика на тялото,
но едва днес научих, че той може да ни даде цели 93% от нужната информация,
за да изучим човека срещу себе си

от останалите 7% научаваме вербалните му качества
и именно върху тях е концентрирано мъжкото внимание

на пръв поглед това проучване би създало единствено
напрежение между половете
освен ако и двете страни не се досетят,
че начинът на общуване подлежи на изучаване и промяна
и че полът съвсем не е достатъчно оправдание
за слабостта или силата на анализаторските ни способности ;)

ако приемем, че на мъжете се налага да положат повече усилия,
за да достигнат лекотата, с която жените разпознават дадени знаци,
то съществуват и жени, които все още не са съумели
да развият способността си да тълкуват еднозначно
жестови, мимики и звуци
- въпреки природната си даденост ;)

излиза, че всеки е способен да работи върху разпознаването и усвояването
на тези 93% невербална информация
- трябва само да пожелае да открие гена за тълкуване на езика на тялото
някъде из генома си,
да си намери добър учител
и да започне да се "упражнява" в ежедневието си :)


другата интересна тема
беше свързана със смеха
- човек може да се усмихва по природа,
защото радостта е една от първичните емоции,
но е факт, че повечето от усмивките ни
са знак за емоция, различна от радост -
едва в 20% от случаите наистина сме щастливи или ни е смешно

стори ми се много нисък процент
и поговорихме за причините и последствията

на един разказвач на шеги
положителната реакция на слушателите в забавните моменти
въздейства възпитателно
и той започва да очаква подобно "възнаграждение" и в други ситуации

с времето натрупва житейски опит,
запомня и се научава да имитира
минали свои или чужди реакции,
развива определено чувство за хумор
и често изгражда готов модел на поведение
за бъдещи случаи -

но до какво може да доведе човешката пасивност в подобен заучен модел?

излиза, че в даден момент една неуместна чужда усмивка
е способна да накара човек, разказващ глупава шега,
погрешно да повярва в дълбочината на мисълта си,
заблуждавайки себе си и останалите си слушатели,
защото те пък знаят, че от тях се изисква да се засмеят -
и го правят - ей така, автоматично,
без дори да се усъмнят в смисъла на казаното

така смехът след разказана шега се превръща в рутина
и процентът на достоверна радост намалява

да не говорим пък колко отрицателни емоции могат да се крият зад една усмивка - 
притеснение
нервност
слабост
завист
потайност
носталгия
дори тъга

неслучайно някой хора имат "лоши очи"

тук е и допирната точка между двете ни теми -

хубаво е човек да бъде отворен към различни култури и да създава нови контакти,
за да може да опознае повече страни на човешката природа
но ми се струва още по-важно
да влага активно мисъл и стил в общуването си,
да поставя извлеченото под съмнение
и да го прецежда през собствените си критерии
- иначе е обречен да попадне в омагьосан кръг
от наивност и скука

хубаво е и усещането да говориш на някого,
а той да чува повече от казаното
и да умее да разпознава нюансите на усмивката ти -
някак истинско е :)

Monday, February 14, 2011

Оранжеви мисли

Никак не харесвам идеята точно днес да е денят на любовта. В една година би трябвало да има поне 365 такива дни. Поне, защото все пак се случват и високосни години ;)

Щом наистина обичам някого, нямам нужда от комерсиализирани празници, за да му го покажа. Напротив - ежедневно търся малки или по-големи начини, за да изразя чувствата си към човека до себе си.

В тази минута на нощта си мисля за него с много топлина. Песента е Night and Day във версията на Бебел Жилберто. Цветът е оранжевото, което изпълва тази картичка:



Косата ми е също така пусната, но се готвя да заспивам.
А роклята ще ме почака на стола до утре сутрин.

Лека нощ. :)

Tuesday, February 8, 2011

Плакати. Castles & Cats

В началото на зимата във Фрайбург се появи един продавач на плакати, обикалящ Германия. За съжаление не разбрахме името му, но имаше страхотна колекция.


Предлагаше буквално всякакви плакати - от Моне, Ван Гог и Климт през позьорските (но посвоему чаровни) черно-бели фотографии с Мерилин и Одри до съвременни природни пейзажи и фантасмагории на все още не толкова известни автори. Именно такъв си харесах аз - някак в стила на Ешер или пък на Роб Гонзалвес, не знаех. И признавам - трябваха ми около два месеца, за да забележа, че името на автора стои с много малки букви, но все пак четливо, в долния ляв край на плаката. Но май и на други им е липсвала наблюдателност ;)


Авторът е Irvine Peacock - британец, който живее и твори не къде да е, а в Shrewsbury. Ето и малко повече за него и творчеството му.

С други страхотни плакати се сдобих благодарение на М. И двата са на Cecilia Ambroggio и са особено котешки, съвсем типични за нея, а именно DA2 и DA4:





Ето още няколко, които погъделичкаха котешкото в мен:




Monday, February 7, 2011

В компанията на котка, колиба, кокиче и таен код.


Неделна слънчева разходка. 






Среща с котка - черна с бели лапи. Дебела и пухкава. Доверчива и гальовна. 
Радост и вдетиняване. 




Колибата на Горския дух. 


Любопитство. Чувство на откривателство.

 


Някои хора предпочитат числото 21. 
Други пък намират смисъла на живота в 42. Дъглас Адамс, например.
Аз също предпочитам второто. 
Защо ли? 
Ами... Това е тайна, която съм обещала да пазя от по-недосетливите. 
Отговорът се крие между редовете. :) 



Кражба на кокиче. Ядосана немска баба-градинарка хлопва шумно прозореца на стара къща...



 ...a ние бързаме да се скрием в близката къщичка за птици. ;)


 

Звукът на улицата (1)

Само преди ден, крачейки с М. из центъра на Фрайбург, изпитах невероятно чувство на радост и носталгия. Така че бързам да излея в думи и звуци останалото ми въодушевление ;)

Тъкмо прекосявахме Martinstor, когато сред тълпа от млади хора, руси бебета в колички, изнервени майки и татковци и любознателни баби с бастуни, чухме да се прокрадват познати балкански ритми. Беше неизбежно да спрем и да се заслушаме. Оказа се, че пред нас е местната немска група Matou Noir. Спечелиха ни най-вече с това, че като немци са отворени към чуждите култури и са се събрали с идеята да свирят и да пеят именно балканска музика. Ето как изглеждаха на живо пред съботната си публика:





Особено вълнуващ беше моментът на първите звуци на "Македонско девойче". Май е ясно как се почувствахме в този момент - краката ни се разтрепериха, гласовете ни почти изчезнаха. А когато девойката от групата забеляза, че си пея песента, се приближи и ме подкани да се включа. Аз, естествено, от вълнение останах без глас - имах усещането, че викам, но в последствие се оказа, че съм шепнела ;) Затова пък след изпълнението и напълно заслужените аплодисменти поразпитах един от младежите в групата как се е появил интересът им към нашата култура.
"Запалихме се по музиката от наши сръбски приятели, след което потърсихме информация и материали в интернет. И ето, че си имаме втори албум!"

А ето и едно тяхно предишно изпълнение в Jazzhaus, където се надяваме да ги видим отново скоро :)



Преди два дни също имахме приятно преживяване, свързано с млади музиканти и техния подранил пролетен ентусиазъм :) Още с първото февруарско слънце, отново на централната улица, се показаха тримата сладури от Philadelphia:




Те са двама братя и една сестра, родени в Бавария, които от няколко години живеят във Фрайбург и както ми каза сайтът им - успяват да се насладят истински на живота:




И накрая, за да запазя музикалния дух на постинга, ще добавя няколко реда за Luc Arbogast, който още преди време ни впечатли с уникалните си гласови способности. С музиката си, различна от всичко, с което сме се сблъсквали досега, само за минути успя да събере в кръг около себе си хора от най-различни националности, които не разбират нито дума от изпятото, но усещат еднакво магическото в звуците ;)
Срещнахме го на площада пред катедралата в Страсбург през един студен януарски следобед и искрено се възхитихме на таланта му:





Очаквам с нетърпение следващите ни вдъхновения :)