Saturday, October 30, 2010

За увяхващата реалност

Не мога да не напиша как се почувствах, след като прочетох тази новина.

22-годишната жена от Флорида е искала да "полее" виртуалната си градинката с цветя, за да не увяхват. Сега ще трябва да "откъсне" същите тези цветя и да ги "занесе" на погребението на своето дете. Жалко, но няма да може - цветята не съществуват, не и в реалността на малкото човече. Има ги само в нейния свят, в който мълчаливи жадни лалета са изместили плачещите гладни новородени.

Всеки ден се случват безумни инциденти, но в случая особено ме разтърсиха реакциите на някои хора по медиите. Прочетох десетки коментари, защитаващи игрите в социалната мрежа и отдаващи вината единствено на болестното състояние или пък на следродилната депресия на жената. За себе си определям случката като висша форма на безотговорност и започвам да изпитвам все повече ненавист към точно този вид виртуално общуване. Хората започват да го използват не с цел да са възможно най-реално свързани помежду си (в случаите, когато са далече един от друг), а с идеята да са максимално извън действителността, в която може да им се наложи да се срещнат очи в очи с предизвикателствата на живота, който са избрали.

Тъжно е. Тъжен беше и фактът, че под статията в български новинарски сайт снощи 83 души бяха натиснали бутона "Харесва ми." В първия момент ми се стори глупаво и безкрайно противоречиво - защото определено бих предпочела опцията "Не ми харесва". В следващата секудна вече ми изглеждаше грозно и безкрайно бездушно. Настръхнах. Описанието на бутона - "Харесай това преди всички твои приятели", е този, който аз няма да натисна. Въпреки че имам регистрация във въпросната социална мрежа, не смятам да бъда нито първата, нито последната, която ще демонстрира информираността си, излизайки до такава степен от реалността. 

П. П. Впрочем, след коментара на някакъв буден човек, кръстил се Фейкбук, в сайта вече не се вижда броят на хората, харесали статията. Явно у журналиста, коригирал "грешката" си, се е появило чувството за срам и такт. По-добре късно, отколкото никога.

Wednesday, October 27, 2010

В тайната градина на Збигнев Прайснер

... с пожелание за приказни сънища :)

Есента на Роб Гонсалвес

Роб Гонсалвес (Rob Gonsalves) е канадски художник, роден в Торонто през 1959 г. в семейство на румънски цигани - емигранти. Есента, погледната през неговите очи, е особено сюрреалистична, магическа и живописна:

Tree House In Autumn
Fall Colour Flies




Autumn Architecture
Autumn Cycling

On the Upswing

А ето и спечелилата престижна награда на канадското правителство детска книжка с негови илюстрации. Мисля да си я потърся.

П.П. Благодаря ти за поредната доза Вдъхновение. )

Tuesday, October 26, 2010

"Усмивка" за най-сладката племенница на света

Честит Рожден Ден, миличке Яна :)

Още си малка и не можеш да си четеш сама картичките с пожелания, но като пораснеш, ще им се радваш. Убедена съм :)
Бъди здрава и много усмихната!


Friday, October 22, 2010

Гола, боса и нова


Аструд Жилберто
За един от основните създатели на стила bossa nova ("new trend") се смята бразилецът Жоао Жилберто, който започва да прави записи през 1958, повлиявайки се от местната самба. Особеното в стила е, че основният ритъм се определя от акустична китара, на която музикантът свири не с перце, а с пръсти. Пианото пък е инструментът, който свързвa стила с джаза.
Стилът става популярен най-вече сред младите студенти. Развива се в продължение на близо пет години, докато достигне върха на популярността си.

Истинското Момиче от Ипанема 





Годината е 1962. Музикантът Антониу Карлош Жобим и текстописецът Винисиуш де Мораеш са седнали в бар в Ипанема, квартал на Рио де Жанейро, когато покрай заведението минава красива петнайсетгодишна девойка. Грациозната и походка моментално привлича погледите им.


Малко след случката се ражда Момичето от Ипанема. "Tall and tan and young and lovely..." - както по-късно ще я опише на английски Норман Гимбъл. Песента става хит из целия свят, през 1965 взима "Грами" и става символ на стила bossa nova.


През 1963, в Ню Йорк е направен и първият запис на песента. Участват Аструд Жилберто, Жоао Жилберто и Стан Гетц.

Жобим, Гетц и Жилберто

Аструд Жилберто и Жобим

Гетц и Жилберто
Жобим


Въпреки краткото си просъществуване в миналото, в последните години bossa nova отново става популярна, и то благодарение на спазването на семейната традиция.

Преди няколко години попаднах на творчеството на дъщерята на Жоао и на певицата Miucha - Изабел Жилберто, известна като Бебел. Мога да я слушам постоянно. Не очаквах, че съществува съвременна музика, който толкова умело да се нагажда на настроенията ми. Кара ме да усетя хармонията в себе си. :)

През 2007 излезе албумът и Momento, а миналата година - All In One. Актуални са за всеки сезон от годината и за всеки час от деня, на голо, на босо, но най-вече в подходяща компания... мм...

Приятно слушане.

Tuesday, October 19, 2010

Honey In The Sun





...but it's as warm as saxophones and honey in the sun for You

топло като
чай от лайка, мед и ванилия в 703 
цветовете на хълма през октомври
плаката с котка и мишка, закачен на стената зад теб (и зад мен)
звука на китарите, тромпета, барабаните и на всички останали музикални инструменти от фийлхармонията ни
)

Thursday, October 14, 2010

Топло пожелание сред есенни листа


Виж се само къде си се качила!! Как успя?
Ах, сетих се – та нали има стълба, която води чак до покрива на тиквата!

И ето те – седнала сред тиквените керемиди, гледаш пълната октомврийска луна, а мечтите ти падат от небето във вид на близалки и бисквити… Ех, че вкусно!
Целият двор е пълен с лакомства, но най-много са се събрали около магнолията, за да я пазят през студените зимни дни.

Пожелавам ти да продължаваш да внасяш с името и присъствието си обич, топлина и уют във всяко помещение, в което влезеш...

... било то действително, или пък виртуално като тази къща за кукли, размисли и преживявания ;)

Честит Имен Ден, Мамо!
 

Wednesday, October 13, 2010

Stay,

 because otherwise it Hurts. 

Monday, October 11, 2010

Таралеж в мъглата

Между дърветата на хълма отново се спуска есенна мъгла. Покрива пъстрите листа като одеало, за да им е топло и уютно през нощта и утре рано, когато слънцето се покаже и поиска да ги събуди. Изглежда, че лъчите му няма да успеят да проникнат през плътната пелена.

С търпение очаквам мъгливото таралежено време. Всяка година през октомври таралежи слизат от хълма и се настаняват удобно в Градската градина. Не изглеждат изгубили се. Предполагам, че идват да се срещнат с добродушните кучета, които им носят изгубените вързопчета с мармалад. А може би е заради страхотната гледка към звездното небе?
Закъсняхте, Ежковци. Падащи звезди имаше през лятото, сега небето се приготвя да се скрие от земята и да запази богатството си от сбъдващи се желания за догодина, когато мъглата ще е останала далеч в спомена за есенната шума...
Мармаладът обаче е готов. Мисля, че е станал много вкусен, въпреки че е от коприва. Вярвам на Аполония, пък и една мушица го опита и потвърди.
Добър апетит. :)



Режисура: Юрий Норштейн      Сценарий: Сергей Козлов

Довиждане

на "най-щастливата" неделя на десетилетието. 10.10.10.
Добре, че мина... стори ми се ненужно дълга.
Студено ми е. Завивам се с последните страници на "Зелено и златно" на Силвия Чолева. После поглеждам назад към стр.118 и за момент и на мен ми домъчнява за Ропотамо, за "Феята"... В мислите си вървя между блоковете на "Яворов" към такситата на Ситняково. Минавам под прозореца на блока ни и чувам как майка ми си тананика Жо Дасен, поливайки цветята на балкона. Трябваше вече да е заспала, утре в осем я чакат пациенти...

От джаз.фм с тъга научавам, че е починал Соломон Бърк. На 70 години, почти 10 години след като е включен в Rock n Roll Hall of Fame. Съвем наскоро е пял пред публиката на джаз-фестивала в Банско.

Oпитвам да се заслушам в първите редове от "Музика на случайността", но клепачите ми тази вечер са особено нетърпеливи да покрият очите ми. Възприемам единствено червеното сърце от корицата на Пол Остър и веднага ме навява топла мисъл... Everybody needs somebody to love.

Saturday, October 9, 2010

J. L. 70.

Писмо до Джон Ленън

Вдъхновяващо беше. Слушах го днес следобед заедно с М. А после Imagine, Woman и Oh, my love...

Спомням си как сестра ми ме учеше да произнасям имената на членовете на Бийтълс, когато бях на четири.
Джон Йенън. Пол Макаки. Лиго Талл. Джодж Хайсън.
Веднъж ме облече в хипарски дрешки. Сложи лента на главата и очилца с кръгла рамка. Трябваше да заприличам на Джон... и май се получи ;) Тук е мястото за снимката, но не е в мен, а далече, в един прашен албум. Затова закачам Джон, който целува котка :)




Friday, October 8, 2010

Un homme Mûr ;)

Момчил Миланов, 23 г., студент по право

Колко време имахте профил във Facebook, преди да се откажете от него?
Около две години и половина, през които съм го изтривал няколко пъти.
Какво
ви накара да го направите?
Facebook е машина за удоволствие, която спира да ти доставя удоволствие. Не можеш да очакваш от нея да ти даде нещо, което не може да ти даде. Аз имам нужда от чист звук, а получавам шум. Десетки, стотици гласове, които не млъкват. Възхвала на отегчението. Facebook работи със система от кодове, които трябва да бъдат разбрани еднозначно от милиарди хора. Не искам никой да знае в колко точно съм си легнал и къде ще ходя утре. В системата му няма минало и бъдеще. Има едно непрекъснато, вечно "сега", малко празно поле, което трябва да запълниш, за да знаят другите частички в системата, че съществуваш, че все още буквално си на линия. Понякога е нужно просто да си намериш липсващата частица от себе си в лицето на Другия, този/тази до теб, за да се успокоиш и да се занимаваш с това, което те интересува. А не да лайкваш снимки от сватби на хора, които всъщност никога не си виждал.
Коментирайте твърдението, че Facebook е заместител на реалния живот и място за хора, които не могат да общуват нормално.FB е просто още една система за създаване и разпространяване на информация. Или приемаш законите й, или не. Правиш си равносметка какво ти дава и ти взима тя. Ако балансът е отрицателен, просто я напускаш. По-скоро ме притеснява, че за потребителите на FB не съществува свят, възможен без FB. Изтриваш си профила и мигом трябва да даваш обяснение на хора, които всъщност не се вълнуват от теб какво се случва. Тоест докато ти си "вътре" в системата, си жив и съществуваш. И после те глътва някаква Черна Дупка на Неизвестността.
Какви алтернативни комуникационни канали в интернет използвате?

Имам блог, mlmilanov.blogspot.com. Използвам и скайп. За музика се информирам от last.fm
Според
вас защо точно тази социална мрежа успя да изпревари силно и бързо останалите си конкуренти?
Защото е добре проектирана машина за удоволствия да преборим непосилната лекота на битието. Ще разбираме, че смъртта съществува само когато профилът на някой изчезва и него вече го няма. Какво се случва в момента с профилите на хората, които са офлайн от този свят? Към момента смъртта не съществува във FB. Той не е вечен. В консуматорското общество винаги има следващ продукт, който е по-добър от предишния. Просто бъди добър клиент, нареди се на опашката и го вземи.
Защо хората без профили ли отказали се от него изпитват особена гордост от този факт?
Триенето на профил е жест. Все по-трудно жестовете постигат своя ефект. Те губят своето значение. Остават без последици в съзнанието на Другия.

Интервюто в Light

Tuesday, October 5, 2010

Букет

 


от свежи есенни листа
и
 детство в синьо, бяло и червено



докосва в целувка 
сивите ни сенки
под златните следобедни лъчи...



Monday, October 4, 2010

Точица.

Cell Scope. Микроскоп (5х-50х), създаден от групата на проф. Флетчър в Бъркли, Калифорния.
Интересното в случая е, че се използва като приставка за известна марка мобилни телефони с 12-мегапикселова камера. След поглед през устройството камерата на телефона дава възможност да се направи моментна снимка, която при необходимост мигновено може да достигне до всяка точка на света.
Особено приложимо е в медицината за ефективно диагностициране на болести. Една от целите на устройството би била да оптимизира дейността на лекарите в области с ниско ниво на здравеопазване, където по начало не достига апаратура за изследвания и лечение. Смята се, че Cell Scope значително ще спести усилия, време и разходи чрез удобното улавяне и пренасяне на информация за заболяванията, особено в райони с проблеми в електрификацията.

Източникът: Cell Scope

А ето я и Точица:




Антон все още се учи да плете ;)