Не мога да не напиша как се почувствах, след като прочетох тази новина.
22-годишната жена от Флорида е искала да "полее" виртуалната си градинката с цветя, за да не увяхват. Сега ще трябва да "откъсне" същите тези цветя и да ги "занесе" на погребението на своето дете. Жалко, но няма да може - цветята не съществуват, не и в реалността на малкото човече. Има ги само в нейния свят, в който мълчаливи жадни лалета са изместили плачещите гладни новородени.
Всеки ден се случват безумни инциденти, но в случая особено ме разтърсиха реакциите на някои хора по медиите. Прочетох десетки коментари, защитаващи игрите в социалната мрежа и отдаващи вината единствено на болестното състояние или пък на следродилната депресия на жената. За себе си определям случката като висша форма на безотговорност и започвам да изпитвам все повече ненавист към точно този вид виртуално общуване. Хората започват да го използват не с цел да са възможно най-реално свързани помежду си (в случаите, когато са далече един от друг), а с идеята да са максимално извън действителността, в която може да им се наложи да се срещнат очи в очи с предизвикателствата на живота, който са избрали.
Тъжно е. Тъжен беше и фактът, че под статията в български новинарски сайт снощи 83 души бяха натиснали бутона "Харесва ми." В първия момент ми се стори глупаво и безкрайно противоречиво - защото определено бих предпочела опцията "Не ми харесва". В следващата секудна вече ми изглеждаше грозно и безкрайно бездушно. Настръхнах. Описанието на бутона - "не смятам да бъда нито първата, нито последната, която ще демонстрира информираността си, излизайки до такава степен от реалността.
No comments:
Post a Comment