Между дърветата на хълма отново се спуска есенна мъгла. Покрива пъстрите листа като одеало, за да им е топло и уютно през нощта и утре рано, когато слънцето се покаже и поиска да ги събуди. Изглежда, че лъчите му няма да успеят да проникнат през плътната пелена.
С търпение очаквам мъгливото таралежено време. Всяка година през октомври таралежи слизат от хълма и се настаняват удобно в Градската градина. Не изглеждат изгубили се. Предполагам, че идват да се срещнат с добродушните кучета, които им носят изгубените вързопчета с мармалад. А може би е заради страхотната гледка към звездното небе?
Закъсняхте, Ежковци. Падащи звезди имаше през лятото, сега небето се приготвя да се скрие от земята и да запази богатството си от сбъдващи се желания за догодина, когато мъглата ще е останала далеч в спомена за есенната шума...
Мармаладът обаче е готов. Мисля, че е станал много вкусен, въпреки че е от коприва. Вярвам на Аполония, пък и една мушица го опита и потвърди.
Добър апетит. :)
Режисура: Юрий Норштейн Сценарий: Сергей Козлов
No comments:
Post a Comment