Monday, October 11, 2010

Довиждане

на "най-щастливата" неделя на десетилетието. 10.10.10.
Добре, че мина... стори ми се ненужно дълга.
Студено ми е. Завивам се с последните страници на "Зелено и златно" на Силвия Чолева. После поглеждам назад към стр.118 и за момент и на мен ми домъчнява за Ропотамо, за "Феята"... В мислите си вървя между блоковете на "Яворов" към такситата на Ситняково. Минавам под прозореца на блока ни и чувам как майка ми си тананика Жо Дасен, поливайки цветята на балкона. Трябваше вече да е заспала, утре в осем я чакат пациенти...

От джаз.фм с тъга научавам, че е починал Соломон Бърк. На 70 години, почти 10 години след като е включен в Rock n Roll Hall of Fame. Съвем наскоро е пял пред публиката на джаз-фестивала в Банско.

Oпитвам да се заслушам в първите редове от "Музика на случайността", но клепачите ми тази вечер са особено нетърпеливи да покрият очите ми. Възприемам единствено червеното сърце от корицата на Пол Остър и веднага ме навява топла мисъл... Everybody needs somebody to love.

1 comment:

  1. дали не е права

    тя му крещи
    "остави ме
    ще те одера"

    той накланя глава
    "ела с мен"

    тя го одра
    той й удари шамар
    после блъсна челото си
    в капака на кола

    те не обръщат внимание
    когато
    мъж пикае в метрото
    момиче плаче е
    непознати обсъждат други непознати
    плъх разкъсва торба за боклук
    хората не се разбират
    мухи пълзят н очите на сврака
    турист си разбие главата
    стара жена не може да пресече сама
    руси мъже се целуват
    просяк без крака иска дребни
    ...

    с.ив.

    има сто различни начина
    по които нещо може да се скапе
    и само един верен
    естественото
    продължение на всичко

    ReplyDelete