Monday, February 7, 2011

Звукът на улицата (1)

Само преди ден, крачейки с М. из центъра на Фрайбург, изпитах невероятно чувство на радост и носталгия. Така че бързам да излея в думи и звуци останалото ми въодушевление ;)

Тъкмо прекосявахме Martinstor, когато сред тълпа от млади хора, руси бебета в колички, изнервени майки и татковци и любознателни баби с бастуни, чухме да се прокрадват познати балкански ритми. Беше неизбежно да спрем и да се заслушаме. Оказа се, че пред нас е местната немска група Matou Noir. Спечелиха ни най-вече с това, че като немци са отворени към чуждите култури и са се събрали с идеята да свирят и да пеят именно балканска музика. Ето как изглеждаха на живо пред съботната си публика:





Особено вълнуващ беше моментът на първите звуци на "Македонско девойче". Май е ясно как се почувствахме в този момент - краката ни се разтрепериха, гласовете ни почти изчезнаха. А когато девойката от групата забеляза, че си пея песента, се приближи и ме подкани да се включа. Аз, естествено, от вълнение останах без глас - имах усещането, че викам, но в последствие се оказа, че съм шепнела ;) Затова пък след изпълнението и напълно заслужените аплодисменти поразпитах един от младежите в групата как се е появил интересът им към нашата култура.
"Запалихме се по музиката от наши сръбски приятели, след което потърсихме информация и материали в интернет. И ето, че си имаме втори албум!"

А ето и едно тяхно предишно изпълнение в Jazzhaus, където се надяваме да ги видим отново скоро :)



Преди два дни също имахме приятно преживяване, свързано с млади музиканти и техния подранил пролетен ентусиазъм :) Още с първото февруарско слънце, отново на централната улица, се показаха тримата сладури от Philadelphia:




Те са двама братя и една сестра, родени в Бавария, които от няколко години живеят във Фрайбург и както ми каза сайтът им - успяват да се насладят истински на живота:




И накрая, за да запазя музикалния дух на постинга, ще добавя няколко реда за Luc Arbogast, който още преди време ни впечатли с уникалните си гласови способности. С музиката си, различна от всичко, с което сме се сблъсквали досега, само за минути успя да събере в кръг около себе си хора от най-различни националности, които не разбират нито дума от изпятото, но усещат еднакво магическото в звуците ;)
Срещнахме го на площада пред катедралата в Страсбург през един студен януарски следобед и искрено се възхитихме на таланта му:





Очаквам с нетърпение следващите ни вдъхновения :)

No comments:

Post a Comment