днес съм потънала сред толкова въпроси
че пет избираеми отговора ми се струват направо малко
и все пак само един е верният
успокоението ми е,
чe поне в живота няма само един верен отговор
често ми се е случвало
мое действие да даде видимо неприятен резултат -
unerwartet und ziemlich belastend -
но след време да се окажа затрупана с радост
въпреки и заради постъпката си
(предполагам, че и обратното е в сила,
но предпочитам да разглеждам варианта
с тъжната междинна стъпка и щастлив край като следствие от нея :) )
в тази връзка искам да споделя, че
имам най-страхотната съквартирантка на света
за съжаление или за добро тя не може да прочете тези редове,
защото българският за момента и е доста чужд език -
също както на мен - френският ;)
засега се разбираме на книжовен немски
а в особено весели моменти предпочитаме местния диалект
споменавам я по повод горните няколко реда -
именно тя е способна за секунди да открие звездичка
сред затрупаното от облаци небе
и да намери изразните средства да ми я покаже
в моменти, в които черногледството е надминало късогледството ми
Тя е една от малкото в този Свободен град,
с които се разбирам с половин дума и дори с поглед )
въпреки че е отраснала с различна националност
тя има доста близко усещане за социум, култура и стил
до моето, а и до това на М. - той ще потвърди :)
да разговаряш с нея е истинско удоволствие
ИМЕННО защото пита много
личи си, че се интересува от теб,
а не пита от проява на добро възпитание
въпросите й не засягат простото ежедневие
а гледат напред към хоризонта
с което неминуемо разширяват кръгозора на всеки,
който не се страхува да погледне в толкова напред
един от последните ни разговори беше за това
защо хората живеят по определени правила
завършват училищена осемнайсет
интересите и отговорностите им стават с размер 18+
влизат в университет
завършват, по възможност с отличие
създават семейство
и т.н.
и дали е толкова страшно
ако избереш една цел преди някоя от останалите в списъка на обществото
или пък не се вместиш в определените от него срокове
факт е, че животът изглежда по-лесен,
когато не си под укорителните погледи на хората наоколо,
но това е така само докато ги гледаш от ниското
и докато те интересува мнението им ^^
благодаря от сърце на Марго за това, че я има,
и се надявам някой ден
тези редове да завършат с усмивка на лицето й :)
No comments:
Post a Comment