аз пък си пожелавам през тази година
да бъдем здрави
да бъдем заедно
да се топлим с емоциите от изминалите коледни дни, които празнувахме почти неразделни
да оставим тъжното в последния ден на старата година, защото той така е пожелал да бъде
да мислим с много обич за близките си и да им я показваме
да бъдем благодарни на приятелите, които са до нас не само в щастливите ни моменти
да изпием още много хималайски чайове в приятна компания в Апартамента
да пием греяно вино пак там и по светли поводи
да се запознаем с още няколко Страхотни момчета и момичета
да направим Стъпка напред към успеха
да поживеем в Духа на Германия
да усещаме звуците и ароматите на Франция
да се сблъскваме с хаоса в България, но все пак да се чувстваме у дома там
а пък София, погледната от самолета, но и от близо, да спре да бъде въпросителна в очите ни
да прочетем с увереност още много научни и художествени текстове
да напишем такива
а междувременно
да попълваме фотокнигата за следващата Коледа :)
най-хубавото е, че всичко това ми се струва постижимо
трябва само да го поискаме и да си го вземем с усилия
а ние можем, нали? :)
хълмът е потънал в мъгла
ReplyDeleteзапалила си нощната лампа и четеш
в другия ъгъл на стаята свети старата лампа
на двеста прасешки години и една човешка
слушаш джаз
спокойна си
животът каквото и да значи това
точно в този момент не е загадка
улавяш се, че не четеш
дори не се взираш в страницата
мислиш си нещо
някъде другаде си
и щом си го помисляш, се сепваш
вкъщи някой мисли за теб
но къде е вкъщи?
долу минава автобус
старият бутерман спи
някой ходи в коридора
дъските скърцат тайнствено
в коридора е студено, но в малката кухня
е топло и това е загадка,
която трябва да бъде разгадана
пие ти се чай, но те мързи да станеш
дали стаята ми не е прекалено детска - мислиш си
прекалено претрупана и твърде шарена
хммм
не
добре е
това съм аз
всеки предмет ме изразява
всяка гледка и сянка
спира да те мързи
ставаш и прецапваш с боси крака до кухнята
правиш си кафе вместо чай
от разсейване
преди да влезеш в стаята се обръщаш към нейната
дали марго спи? дали не свири тихо на
невидимото си пиано?
дали винаги ще бъде тук
в тази стая
с черно белите снимки на доано
с изгледа към вечно зеленото гробище
и разцъфналите камъни
които раждат кости
този, който ме създаде първо издълба
бръчиците от смях
дано забрави да оформи
онези
в ъгълчетата на очите
поглеждам се в огледалото до вратата
аз съм висока
и слаба
прекалено будна от кафе
малко тъжна
взимам книга от новата купчина
спирам джаза и пускам един тъжен исландец
от който понякога ми се доплаква
и заривам глава в пуха на възглавницата
всичко ми е ясно
животът ми ще бъде две възглавници
между две скоби
и един чаршаф