последвана от няколко... вещици
бяха съвсем истински
или поне така изглеждаха ))
освен жени имаше мъже и деца,
но всички бяха съвсем автентични -
с дълги парцаливи поли,
зелени елеци
черни кърпи на главите
и дълги метли, направени специално за случая,
който така и не разбрах какъв е
говореха шумно и почти всички ги гледаха лошо
защото - как е възможно да смеят да нарушават тишината на свободния град
- особено пък в неделя вечер?!
тогава по идея трябва да са се изокрили
по старинните градски постройки на Herdern или Wiehre, някъде на
и тихо да кроят зловещите си планове
зловещи - вещици
обзалагам се, че има връзка
пътуваха в трамвая няколко спирки и вкупом слязоха на гарата
мъжът до мен си отдъхна и ги изпрати на книжовен немски "да си ходят към Швейцария"
след което една възрастна жена, очевидно местна,
се обърна и намусено го попита как смее да обижда така на хората
как може да ги нарече швейцарци, като са си съвсем тукашни...
така му каза
и имаше право - бяха от околните села
а немците много се обиждат, ако ги объркат с южните им съседи...
комичното обаче беше, че в този момент мъжът не я разбра
погледна я и смутено замълча,
защото направи аналогия между езика на жената и този на вещиците
явно беше за кратко в дивия немски юг
или пък беше прекарал твърде дълго време на север
но беше факт, че някак успя да различи алеманския диалект на местните от своя Hochdeutsch... като друг език ))
на мен като чужденка ми беше забавно да наблюдавам ситуацията,
в която двама души говорят един и същ език
и успяват да се изгубят в превода...
почувствах се намерена ;)
ако все пак двамата поискат да се срещнат в езика си
или мъжът трябва да остане по-дълго в "немска Швейцария", за да се упражнява,
или пък възрастната дама, която цял живот е използвала алеманския диалект, трябва да отиде на логопед ;)
но май двете неща са невъзможни,
решението по-скоро би било в преобличането -
може би ако се присъединят към останалите вещици
езикът на тялото и общата им идея ще ги сближат ))
No comments:
Post a Comment