Звездичка сред облачно небе

днес съм потънала сред толкова въпроси
че пет избираеми отговора ми се струват направо малко
и все пак само един е верният

успокоението ми е,
чe поне в живота няма само един верен отговор

често ми се е случвало
мое действие да даде видимо неприятен резултат -
unerwartet und ziemlich belastend -
но след време да се окажа затрупана с радост
въпреки и заради постъпката си

(предполагам, че и обратното е в сила,
но предпочитам да разглеждам варианта
с тъжната междинна стъпка и щастлив край като следствие от нея :) )

в тази връзка искам да споделя, че
имам най-страхотната съквартирантка на света
за съжаление или за добро тя не може да прочете тези редове,
защото българският за момента и е доста чужд език -
също както на мен - френският ;)
засега се разбираме на  книжовен немски
а в особено весели моменти предпочитаме местния диалект

споменавам я по повод горните няколко реда -
именно тя е способна  за секунди да открие звездичка
сред затрупаното от облаци небе
и да намери изразните средства да ми я покаже
в моменти, в които черногледството е надминало късогледството ми

Тя е една от малкото в този Свободен град,
с които се разбирам с половин дума и дори с поглед )
въпреки че е отраснала с различна националност

тя има доста близко усещане за социум, култура и стил
до моето, а и до това на М. - той ще потвърди :)
да разговаряш с нея е истинско удоволствие
ИМЕННО защото пита много
личи си, че се интересува от теб,
а не пита от проява на добро възпитание
въпросите й не засягат простото ежедневие
а гледат напред към хоризонта
с което неминуемо разширяват кръгозора на всеки,
който не се страхува да погледне в толкова напред

един от последните ни разговори беше за това
защо хората живеят по определени правила

завършват училищена осемнайсет
интересите и отговорностите им стават с размер 18+
влизат в университет
завършват, по възможност с отличие
създават семейство
и т.н.

и дали е толкова страшно
ако избереш една цел преди някоя от останалите в списъка на обществото

или пък не се вместиш в определените от него срокове

факт е, че животът изглежда по-лесен,
когато не си под укорителните погледи на хората наоколо,
но това е така само докато ги гледаш от ниското
и докато те интересува мнението им ^^

благодаря от сърце на Марго за това, че я има,
и се надявам някой ден
тези редове да завършат с усмивка на лицето й :)

Вещици

вчера се качих в трамвая
последвана от няколко... вещици
бяха съвсем истински
или поне така изглеждаха ))
освен жени имаше мъже и деца,
но всички бяха съвсем автентични -
с дълги парцаливи поли,
зелени елеци
черни кърпи на главите
и дълги метли, направени специално за случая,
който така и не разбрах какъв е

говореха шумно и почти всички ги гледаха лошо

защото - как е възможно да смеят да нарушават тишината на свободния град

- особено пък в неделя вечер?!

тогава по идея трябва да са се изокрили 

по старинните градски постройки на Herdern или Wiehre, някъде на

и тихо да кроят зловещите си планове

зловещи - вещици
обзалагам се, че има връзка

пътуваха в трамвая няколко спирки и вкупом слязоха на гарата
мъжът до мен си отдъхна и ги изпрати на книжовен немски "да си ходят към Швейцария"
след което една възрастна жена, очевидно местна,
се обърна и намусено го попита как смее да обижда така на хората
как може да ги нарече швейцарци, като са си съвсем тукашни...
така му каза
и имаше право - бяха от околните села
а немците много се обиждат, ако ги объркат с южните им съседи...

комичното обаче беше, че в този момент мъжът не я разбра
погледна я и смутено замълча,
защото направи аналогия между езика на жената и този на вещиците
явно беше за кратко в дивия немски юг
или пък беше прекарал твърде дълго време на север
но беше факт, че някак успя да различи алеманския диалект на местните от своя Hochdeutsch... като друг език ))

на мен като чужденка ми беше забавно да наблюдавам ситуацията,
в която двама души говорят един и същ език
и успяват да се изгубят в превода...
почувствах се намерена ;)

ако все пак двамата поискат да се срещнат в езика си
или мъжът трябва да остане по-дълго в "немска Швейцария", за да се упражнява,
или пък възрастната дама, която цял живот е използвала алеманския диалект, трябва да отиде на логопед ;)
но май двете неща са невъзможни,

решението по-скоро би било в преобличането -
може би ако се присъединят към останалите вещици
езикът на тялото и общата им идея ще ги сближат ))

Дали

някога работата ми ще бъде поне толкова приятна и резултатна, колкото изглежда нейната?
Вярвам, че с молив в ръка човек може да създаде и наука, и изкуство, но къде ли е общото между тях?

Мädchen mit Plan

днес ме попита как се наричат онези малки стъклени кълба, пълни с вода и снежинки
и аз все още не съм сигурна дали на български си имат име
затова ще трябва да се задоволим с немската комбинация от думи Wasserkugel Schneewirbel

и английското glass water ball
по-късно през деня, ровейки се из сайтовете с ръчно-изработени картички, се натъкнах на поредната красота:

нарисувана е отново от нашата любимка

знам колко ти харесва да танцуваш, затова няма да те карам (поне до следващата ни среща),
но просто погледни - дори не се налага да плуваш сред престояла вода и изкуствени снежинки... въпреки че плуването вече и двамата го обичаме, а снегът ни носи истинска детска радост

другото предимство е, че пространството е достатъчно ограничено, за да нямаш възможност да направиш грешен ход ;)

добре де... преставам със скорпионската си лошотия
и ти позволявам да ме настъпиш за наказание,
защото е време за танц.
но (заради запазването на световния мир) нека бъде виртуален :)

коя е музиката ли? не я ли чуваш през стъклото?
с нея благодарим на jazzfm за вдъхновението: 2raumwohnung - Mädchen mit Plan

Kottarashky - Chetiri

Събота. Котарашки следобед. Салата от макарони, майонеза, кисели краставички и малко януарска носталгия към любимия град:

Пожелание

аз пък си пожелавам през тази година
да бъдем здрави
да бъдем заедно
да се топлим с емоциите от изминалите коледни дни, които празнувахме почти неразделни
да оставим тъжното в последния ден на старата година, защото той така е пожелал да бъде
да мислим с много обич за близките си и да им я показваме
да бъдем благодарни на приятелите, които са до нас не само в щастливите ни моменти
да изпием още много хималайски чайове в приятна компания в Апартамента
да пием греяно вино пак там и по светли поводи
да се запознаем с още няколко Страхотни момчета и момичета
да направим Стъпка напред към успеха
да поживеем в Духа на Германия
да усещаме звуците и ароматите на Франция
да се сблъскваме с хаоса в България, но все пак да се чувстваме у дома там
а пък София, погледната от самолета, но и от близо, да спре да бъде въпросителна в очите ни
да прочетем с увереност още много научни и художествени текстове
да напишем такива

а междувременно
да попълваме фотокнигата за следващата Коледа :)

най-хубавото е, че всичко това ми се струва постижимо
трябва само да го поискаме и да си го вземем с усилия
а ние можем, нали? :)