На репетиция

почти пълната луна отново ми маха през прозореца
блести над хълма и го огрява като сцена,
на която последните прелетни птици танцуват с дъждовните капки под ръка
(така де, под крило)
и надпяват недоволството на вятъра

сякаш всички заедно репетират за пълнолунието
а то е съвсем скоро!
немският лунен календар ми казва,
че представлението ще бъде в сряда, на 12и
и че дотогава трябва да реша каква ще бъде моята роля

засега предпочитам да съм таен фотограф -
ще си направя чаша чай от джинджифил
и под джазовите звуци на любимото ми радио,
скрита зад оранжевите пердета, окичени с билки,
ще седна на двестагодишното бюро
и ще снимам с поглед

а за да бъдат достоверни кадрите
ще поглеждам през червения бинокъл, подарък от майка ми -
"за да гледам надалече", да виждам смисъла
и да подминавам незначителното с едно примигване на клепачите ми

пожелавам си хубави представления на лунна светлина,
в които да има роля и за мен
пожелавам си обичта, която на есен отлита с прелетните птици,
напролет да се завръща при мен
по-свежа и по-мъдра