Представи си как ставаш от бюрото си след дълъг, но ползотворен учебен ден...
 |
| Das Haus der Geschichten |
...отиваш до прозореца, а там, на перваза, цъфти един самотен мак. Чудиш се къде е останала лейката, все пак и цветята имат нужда от малко внимание. Поглеждаш през прозореца и забелязваш, че някой е забравил подпряна на него градинската стълба, а лейката небрежно е закачена на нея и сякаш те подканя да слезеш и да я вземеш...
 | |
| Little Red Poppy |
Ти обаче чувстваш цялата умора на света, насъбрала се от броденето между букви, числа и формули, и решаваш да поседнеш на канапето. Отпускаш се, клепачите ти се затварят и усещаш как тялото ти се изправя и започва да се движи с помощта на някаква тайна невидима сила. Слизаш бавно по металната стълба и стъпваш на поляната. Тревата тъкмо е поникнала. Съвсем крехка и свежа е, точно като в приказките...
 | ||
| Storybook |
Незнайно как в ръцете ти е попаднало хвърчило, а ти тичаш заедно с него и вятъра. Но ето, че го оставяш да се изплъзне от ръцете ти. Натъжаваш се, защото обичаш хвърчилата и ти харесва да наблюдаваш въздушния им танц. Сядаш на близката пейка и оставяш погледа ти да се рее из небето в опит да догони изгубената радост.
Не след дълго забелязваш, че нещо малко и червено се приближава към теб.
Дали все пак вятърът не е решил да се извини за грубостта си?
Но това е балон! А на него има закрепено писмо...
 | |
| Love Letter |
Какво ли пише вътре?
Отваряш го и прочиташ, че който го намери трябва да го върне на собственика му.
Приемаш го като предизвикателство, като поредната игра с вятъра и времето, в която ще участваш. Тръгваш след балона с уверена крачка.
Стигаш до висок зид, който не можеш да заобиколиш нито от едната страна, нито от другата. На прага си да се откажеш, когато балонът се снижава и отваря малък процеп в основата на стената - точно колкото да минеш.
Поглеждаш с колебание, но любопитството надделява и в крайна сметка прекрачваш от другата страна...
 | |
| waiting for u |
Продължаваш да крачиш по зелената поляна в очакване на следващ знак. Сърцето ти тупти забързано, сякаш се надбягва с времето.
И ето - след няколко крачки забелязваш въже, на което е закачено друго писмо. Прочиташ го и поглеждаш озадачено към балона, който мигновено променя формата си и започва да прилича на сърце.
 | ||
| Lauterliebewünsche |
В тези няколко реда пише, че "някъде там сред полето цъфти самотен мак, който очаква да бъде намерен и обичан".
Разбираш колко е важно да следваш балона - той ще ти покаже правилната посока. Вървиш и постоянно се оглеждаш в очакване да зърнеш макове.
А, ето ги и тях! Сега остава да познаеш кой е правилният - но как? Всички изглеждат еднакви. Красиви, ярки, омайващи с аромата си...
И ето, че си спомняш - търсиш САМОТЕН мак. Трябва да е някъде наоколо....
Ето го!
Знаех, че ще го откриеш.
Не ти се иска да го откъсваш, нали... Разбирам те. Но той те очаква, така че - давай!
 | |
| unique |
Навеждаш се и го взимаш в шепите си. В следващия миг застиваш от изумление - макът се отделя от дланите ти и полита към небето във формата на... балон!
Оплита се в другия и двата заедно се завъртат няколко пъти в кръг, също като двама влюбени в момент на прилив на обич.
Ами сега? Играта приключи ли?
Спомняш си, че трябва да намериш собственика на първия балон. Той вероятно ще бъде доволен да се сдобие с два, вместо само с един :)
Вървиш след червените сърца и се наслаждаваш на енергията, с която те прелитат през препятствията по пътя. Любовта им е така силна, че е способна да ти проправи път през масивна тухленa стенa...
 | ||||||
| follow your heart |
...и да се пребори с облачните капризи на времето...
 |
| tears |
Скриваш се в една стара къща край пътя и изчакваш бурята да премине. Но не изпускаш балоните от око - все пак те са тези, които те водят!
Кога ли ще достигнеш целта си? Каква ли е тя, как ли изглежда?
Сигурно трябва да откриеш някакъв приказен замък, потънал в цветя и разкош...
Вървейки след балоните, откриваш как света около теб става все по-голям.
А може би ти се смаляваш?
Обзема те страх, че ще се изгубиш някъде между дърветата. Така де, между гъбите.
Изведнъж виждаш табелка с надпис и посока:
 |
| Другата земя |
Оглеждаш се, но не виждаш други табели и решаваш да последваш тази. Прекосяваш поляни и мостове, минаваш покрай езера и блата, нощуваш в уютни гъбени колиби, но понякога и у не дотам гостоприемни джуджета. Но не спираш да мислиш за мисията си.
 |
| Im Zwergenland |
Напротив, любопитството ти се засилва с всеки изминал ден. И ето, че краят на лятото те догонва.
Една сутрин се събуждаш и забелязваш, как от зелените поляни не е останала и следа. На тяхно място се реят високи житни класове. Поемаш отново по пътя си, макар и да си объркан заради неизвестността. Но знаеш, че тя е навсякъде около теб и че не винаги може да бъде победена. Даже не е необходимо. Важното за теб е да не преставаш да вървиш.
Спираш се до една най-обикновена дървена ограда. В първия момент не виждаш зад нея да има къща, още по-малко - замък. Но забелязваш последното писмо. Едва след като го прочиташ виждаш дългата тясна пътечка, която започва от оградата и води... Накъде ли води? Проследяваш я с поглед и съзираш в далечината малка къщурка...
 | ||
| letter for u |
Знам, че приказката е към своя край. Но някак не ми се иска да разваля финала, който ти вече си представяш. Каквото и да се върти в главата ти - знай, че именно то се е случило. Защото ти така искаш и защото в приказките няма правила. Само не забравяй за червените балони. :)
No comments:
Post a Comment